ОТКРИВАНЕ НА РЕНТГЕНОВИТЕ ЛЪЧИ

Всичко започва, когато роденият през 1845 година в Прусия немски физик и ректор на университета във Вюрцбург Вилхелм Конрад Рьонтген открива неизвестни до този момент невидими лъчи. Това се случва в началото на ноември 1895 година. По това време Рьонтген изследва външните ефекти от различните видове вакуумни тръби, изработени от Хайнрих Херц, Йохан Хиторф, Уилям Крукс, Никола Тесла и Филип Ленард. По това време Рьонтген повтаря експеримент с една от вакуумните тръби на Ленард в която е добавен тънък прозорец от алуминий за да е възможно катодните лъчи да излязат от тръбата. Върху прозорчето той поставя картонче намазано с бариев платиноцианид върху което се наблюдава флуоресциращ ефект. Хрумва му, че тръбата на Хиторф-Крукс, която е с много по-дебела стъклена стена, отколкото тръбата на Ленард,може също да причини този флуоресцентен ефект. 

В късния следобед от 8 ноември 1895 г., Рьонтген решава да тества идеята. Той внимателно изработва капак от черен картон, подобно на този, който е използвал за тръбата на Ленард. Покрива тръбата на Хитроф-Крукс с картонения капак и свързва краищата на Румкорфовата бобина за генериране на електростатичен разряд.Преди да постави картончето с бариев платиноцианид, Рьонтген затъмнява стаята, за да провери непрозрачността на капака. 

Тръба на Ленард	Тръба на Ленард в активно състояние. Наблюдава се взаимодействие на катодните лъчи с разредения въздух вътре

След като пуска разряд с Румкорфовата бобина през тръбата, той решава , че капакът е добре уплътнен и се обръща за да подготви следващата стъпка от експеримента. В този момент забелязва слабо блещукане върху работната маса на един метър от тръбата. За да е сигурен повтаря опита няколко пъти и вижда едно и също блещукане всеки път. Накрая запалва клечка кибрит и открива, че блещукането се получава от картончето намазано с бариев платиноцианид, което планирал да използва в последствие. Заключението на Рьонтген е, че това явление се дължи на нов вид лъчи. 8 ноември е петък, така че той се е възползвал от уикенда, за да повтаря своите експерименти и да направи първите си бележки. В следващите седмици той яде и спи в лабораторията си, като изследва много свойства на новите лъчи. Рьонтген временно нарича новите лъчи X-лъчи, като използва математическото наименование за нещо неизвестно. Макар, че новите лъчи в крайна сметка ще носят неговото име на много езици, той винаги е предпочитал термина X-лъчи. 

Румкорфовата бобина

Първото анатомично изображение с рентгенови лъчи. Ръката на Ана Берта.

Близо две седмици след откритието му, той снема първото изображение с помощта на рентгенови лъчи от ръката на жена си Ана Берта. През март 1896 Рьонтген показва, че рентгеновите лъчи могат да йонизират въздуха и съобщава, че могат да бъдат произведени от анода на всички веществата, които е пробвал. Той установил, че при платина наклонена под 45 градуса се получават най-проникващите лъчи. През 1897 г., Рьонтген показва, че всеки материал, изложен на рентгенови лъчи излъчва от своя страна рентгенови лъчи и изучава добива на лъчи от различни тръби.Той никога повече не прави публикация за рентгеновите лъчи и престава да се занимава с тях. През 1900 г. се премества в университета в Мюнхен, където се завръща към изучаване на кристалите. Той се пенсионира през 1920 г., но продължава да работа в университета до смъртта си на 10 февруари 1923 година. За своето откритие и изследването на новите лъчи Рьонтген получава първата нобелова награда за физика през 1901 година.